Последният правен някога модел на Horch се появява отново в Америка след около половин век. Изненадващо, автомобилът е произведен в Източна, а не в Западна Германия.

„Винаги съм знаел, че има нещо специално в тази кола, но никога не съм предполагал, че мога да открия нейната история след толкова много време", споделя Ал Уилсън и след кратка пауза добавя: „За жалост бе оставена под открито небе за твърде дълъг период от време". Той бавно разлиства купчина снимки. Те са от заводския архив на Audi. Ралф Хорнунг ги донася от Инголщад до мястото в Тексас. И двамата гледат голямата кола. Във времето и заради атмосферните условия черната боя е изсветляла, напукана и пада на малки парченца. Хромираните детайли, обаче, все още блестят ярко, очертавайки силуета на модела.

Двамата мъже четат писмата, които Ал е събирал в папка. Много от тях са на немски език и са отпреди 40 години. Пощенска марка на един от пликовете рекламира пролетния панаир в Лайпциг през 1969 г. През 60-те години на ХХ век Ал Уилсън, който сега е на 78 години, с всички средства се опитва да намери повече информация относно неговото откритие в двора за скрап. Сега Ралф Хорнунг му казва: „ Това е последният произведен някога Horch".

Тук някъде из огромния Тексас през 2008 г., многото малки парченца информация се започват да се събират. След половин век, спомените неминуемо се заличават или изчезват, така че е голямо щастие, че е осъществен контакт с един очевидец.

„Бяхме толкова горди тогава", казва Ървин Апел, който сега е на 81-годишна възраст. През август 1949 г. той започва работа като опитен работник в новореформирания Auto Union в Инголщад. Мъжът, който е работил върху каросерията, си припомня много добре работа през пролетта на 1953 г. Договорът, който току-що е получил от новия отдел за проучвания на каросерията е изключително интересен: да се създаде превозно средство за д-р Брун, който е управител на Auto Union от началото на неговото създаване през 1949 г.

Рихард Брун е движещата сила след обединяването на Audi, DKW, Horch и Wanderer през 1932, когато всички тези марки застават заедно зад новата емблема, направена от четири застъпени кръга. След като войната е загубена и Германия разделена на две, Брун прави всичко по силите си успешно да представи Auto Union в американския сектор в окупираната държава. И то като се има предвид, че седалището на компанията първоначално е в източната част на Саксонската провинция. Брун е имал идеята да развие търговската марка DKW, защото тя се е явявала най-евтиното решение в продуктово гама сред четирите търговски марки - идеално решение да се изправят от нулата в тогавашните тежки времена. Съществувал е само един малък проблем. Специалната серия на DKW нямало да бъде особено удобна като лимузина за директор.

През 1953 г. нещата се променят. Ръководството на Auto Union решава да осигури на своя управител подходящ представителен автомобил, тъй като често му се налага да пътува до заводите в Дюселдорф и Инголщад. Въпросът тогава е бил: А защо да не е Horch? Все пак те държат търговските права, а сред работниците, които са преместени от Цвикау в Инголщад, има и такива с богат опит и познания. Хората, които някога са създавали величествени лимузини, са деморализирани от позора, нанесен от малката фирма DKW с нейните двутактови модели. Сега те само могат да мечтаят за новия Horch, който би доказал, че никой не бива да зачерква Auto Union от върховите позиции на пазара.

„Договорът, който току-що е получен от новия отдел за проучвания на каросерията е толкова интересен: да се построи превозно средство за д-р Брун - най-висшестоящият в Auto Union".

Въпреки това, за подобен проект през 1953 г. е нужна голяма доза прагматизъм. Бюджет е бил недостатъчен за изцяло нов и високотехнологичен модел за онези времена, който например е изисквал напълно подобрен двигател. Въпросът с конструкцията на модерната каросерия също не е бил повдигнат. Отделът по проучванията трябвало да използва това, което му е дадено - Horch 830BL от продукцията преди войната. Внушаващата каросерия Pullman е повредена в катастрофа, но това всъщност е нямало особено значение. „12 мъже трябваше да я вдигнат", спомня си Ървин Апъл.

Новата конструкция напредва бързо. Дизайнерите вече са проектирали мостри на калниците и други части, а Апъл и неговите колеги изработват всички парчета от метални листове на ръка. Повечето от детайлите са използвани направо от модела преди войната, докато други части са направени специално за този модел, като например решетките на радиатора и корпуса на задните фарове.

„Работихме около четири или пет месеца", казва той. „Никой не се отказа". Работниците дават всичко от себе си за направата на този Horch. Той бе създаден като напълно нов автомобил.

Дизайнерите в Инголщат използват вдъхновението си от Мерцедес 300 - най-бързото и мощно превозно средство в Германия, появило се на пазара през 1951 г. Този модел става известен в историята като първата немска кола на канцлера и от тогава я наричат „Аденауер". По-късно се разпространяват и изопачени и неверни истории, че създателите на каросерията на DKW просто са пригодили калниците на „Аденауер" за техния нов и величествен Horch.

Новият Horch се появява като смесица от елементи на стиловете на DKW - голяма кола, която би могла да маркира завръщането на търговската марка на върха в този клас автомобили. Може би. Моделът се предлага с осем цилиндъра по това време - с два повече от Мercedes и BMW. Въпреки това надеждите са напразни. Рихард Брун може и да се е радвал на новата си лимузина, която му е подарена за 67-ят му рожден ден на 25 юни 1954 г. Той седял на задната седалка, изработена от финна кадифена материя, можел е да вдига прозореца, който го отделя от шофьора и да провежда телефонни разговори по радиотелефона. И въпреки дългите пътувания между Инголщад и Дюселдорф, той очевидно не е искал и да си помисли за съживяване на търговската марка на Horch. Рискът е твърде голям.

До някаква степен Рихард Брун спира развитието на този автомобил. Проблемът с предния мост е последния удар - все пак технологията на каросерията датира отпреди 50-те години на ХХ век е предвоенна. Било е планирано колата да отиде в музей, изграден от компанията, но поради липса на пари идеята не се е и осъществява. В края на 50-те години на ХХ век DKW има по-належащи нужди, защото изискването за двойно задвижване на колите става непродуктивно. Колата на Брун е продадена и следите на тази уникална кола се губят, докато авторът Вернер Освалт посвещава една страница на този модел в своята книга за автомобилите Horch през 1980 г. „Появи се в Америка, както и много други ценни немски автомобили от онзи период, където в края 60-те години на ХХ век някой им е направил снимка в изоставен двор или склад за скрап".

Това, което остава са личните спомени като тези на Ървин Апъл и многобройните снимки оцелели в архивите на Audi. „Конструкцията на колата е документирана по изключителен начин", казва Ралф Хорнунг, който отговаря за покупката и поправката на колекционерските коли в Audi Tradition.

Никой не вярва, че тази уникална кола някога ще види бял свят отново, докато Ралф Хорнунг не получава изненада по пощата от Тексас. Снимките ясно показват колата от книгата на Освалд - Horch-ът на Брун. Хорнунг моментално заминава за Сан Анджело в Тексас. Един толкова отдалечен град, че наблизо няма дори и магистрала.

Ал Уилсън, известен като колекционер на по-стари автомобили още от младините си, получава обаждане през 1967 г., че странна кола стои захвърлена в двора за скрап. Мъжът, който се обажда прочита на глас името върху радиатора на колата и Ал чува нещо като „Порше". Но толкова голяма? И с четири врати? Любопитството нараства. Ал плаща 500 долара и прекарва колата до дома си. Той започва да търси историята на тази кола с голямо въодушевление в края на 60-те години на ХХ век. Той пише до Германия, до централата на Audi, до немски автомобилен музей, до експертите по автомобилната история. Да, има отговори, но почти никаква информация. Той дори прави запитвания в Източна Германия. Авторитетът от Audi Питър Кирчбег също отговаря, но не може да му помогне. Вижда се ясно,че шасито е 830 BL, произведено през 1939 г. Ами каросерията? Нищо освен неясни подозрения.

Ал се заема с колата. Той слага нови лагери в двигателя, прави основен ремонт на цилиндровата глава и поправя карбуратора. Скоростната кутия е повече от предизвикателство. Ал заварява зъбната предавка и изпилва всеки зъб по отделно. След това той я подкарва, докато тя не спира само след 20 мили - ремонтът не се оказва успешен. Ал престава да се занимава с възстановяването на Horch-а и се заема със своята работа и семейство. И така минават годините.

Това трае до онзи момент, когато Ралф Хорнунг не пристига в Тексас от Инголщад. Той преглежда щателно дузина класически американски автомобили, които просто стоят с десетилетия в очакване да дойде техния шанс за втори живот. Ал отваря вратата на своя ламаринен склад и мъжът от Audi забелязва Horch-ът на Брун за първи път.

Тексасецът и мъжът от Audi разговарят дълго време. Те взимат правилното решение невероятния автомобил да бъде върнат в Инголщад. „Тази връзка е много по-силна, отколкото онази, която аз имам с колата", казва Ал. Името на мъжът купил Horch-ът на Брун от Auto Union също изплува в колекцията от документи на Ал. Той е американски войник, заемащ пост в Германия, който взима колата със себе си в Америка и след това губи интерес към нея. Най-вероятно заради нейната дефектирала скоростна кутия.

Той умира след няколко години, но децата му все още си спомнят пътешествията със странната кола от Германия. „Ще потърсим снимки", отговаря с удивление синът на войника по телефона.

Ал поклаща глава: „Винаги съм знаел, че има нещо специално в тази кола", разсъждава той. „Но никога не съм предполагал, че ще открия историята й след толкова дълго време".